Една от историите, които искам да споделя с вас се отнася до едни Фръцли и едно послание, което те донесоха…
Предистория от 2022г.
През 2022г. в любимата ни Фейсбук група „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ бяха публикувани за продажба едни страхотни и оригинални мартеници „Фръцли“. Едни девойки, направени от мартенски конци, с личица и шапчици… Буквално да ги изяде човек! Майка ми, Лили, изрично ми писа, че иска да ѝ поръчам от Фръцлите за празника. Помоли да ги поръчам аз, тъй като тя не знаеше как да го направи. И така, поръчах на Даниела Иванова, творец в групата, Фръцли… За мама.
Януари 2025г.
Януари 2025г. мама я нямаше вече от около месец. В спомената вече група – отново изскочи пост за Фръцли 2025. Толкова добре си спомням как ме завладяха емоции, даже споделих на съпруга си за мартениците, показах му и снимки и му разказах колко много ги е харесвала мама и, че ни е подарявала от тях. Сред новото в колекцията бе и една мартеница с текст „Зет, като мед“, а точно миналата година майка ми подари на мъжа ми ръчно направена от нея мартеница със същия текст. Ако се чудите защо – защото той е просто благословия. Беше такава за нея, за мен е повече от любим, сродна душа, подкрепа и партньор. Но, към темата. Показах му снимки… И си казах как ще поръчам отново Фръцли, ей така – заради мама.
Какво се случи?
Вчера, 28 януари, Даниела ми писа с въпрос дали адресът ми за доставка е актуален. Учудена потвърдих и уточних, че аз нищо не съм поръчвала. Тя мило ми отговори, че „по молба на сърцето ѝ и знак на съдбата нещо трябва да пристигне при мен“. Разплаках се. Така неудържимо, както от доста дни не си бях позволявала – дори присъствието на Зара (дъщеря ми) не ме спря. Не знаех какво ще ми изпрати Даниела, все пак тя изработваше доста неща, а и има доста време до Баба Марта. Но предчувствах, тъй като постът от преди седмици ми бе направил нетипично голямо впечатление, ясно защо – защото мама се кефеше искрено на Фръцлите.
Напомних на мъжа си за мартениците, и как жената, която ги изработва ми пише спонтанно. Целият ми ден се завъртя около тези топли няколко думи, които тя ми написа. Бях едновременно тук, но и другаде… И зачаках.
Сутринта нямах съобщение от куриер, нито мейл. Казах си – защо така нетърпеливо чакам, може изобщо да не е готова с това, което иска да прати, или да не е имала време да иде до офиса на куриера и така нататък, и така нататък. Е, малко по-късно от обичайното дойде смс за пратка. Реших, че ще изчакам да идем до офиса на куриера със съпруга ми, за всеки случай. При скръбта, особено при липсата на опит със загуба на толкова близък човек, нямаш и представа кое по какъв емоционален начин ще ти повлияе. Например – нямах никакви притеснения да взема урната с праха на майка ми от погребалното бюро сама, даже настоявах да го направя сама, въпреки молбите от мъжа ми да го направим заедно. А в случая – предпочетох да не съм сама, когато взимам тази пратка… Странно, нали?
Фръцли у дома
Влезнах в офиса, дадох си данните и зачаках. Наблюдавах как куриерът идва и носи един не много голям пакет. Нарочно следих размера, защото другите продукти от Даниела са по-обемни. Помислих си: „Фръцли ще са…“. Тръгнах към колата и отворих пакета по-бързо, от колкото дете отваря Коледен подарък. И да, Фръцли бяха!
Три броя изящни мартеници – една мъжка и две женски, т.е. един Фръцльо и две Фръцли. И една голяма, „къщна“ мартеница с голяма сладурска Фръцла и послание в опаковката ѝ. Посланието ще запазя за себе си, но ще споделя само, че докато Даниела е изработвала тази голяма мартеница, случайно ѝ попаднал поста ми, свързан с 40 дни помен. През тези 3 години тя така и не забравила поръчката на Фръцли от името на мама! Казала си, че няма случайни неща… И така, тази голяма Фръцла и малките ѝ приятели се оказали на път към мен. Прегръщах мартеници!
Посланието
Осъзнавайки или не, но Даниела ми прати и едно послание от майка ми, което ще ме топли винаги! Дали тази история се дължи само на топлото, човешко желание на тази жена да ме усмихне в труден момент, или има и някаква неразбираема намеса от друг свят – едва ли в този живот ще разбера. Въпросът е в какво избирам да повярвам. Днес аз избирам да повярвам, че моят пост е стигнал до Даниела точно в този момент, в който е изработвала голямата мартеница не случайно. Избирам да повярвам, че това е знак за обич, който е изпратен, защото ще го забележа и разбера. И макар Даниела да е основно създател на радост, в случая – беше и създател, и посредник. Емоциите, които изживявам са истински подарък, а тези мартеници – Фръцли ще останат с мен и със семейството ми завинаги.
И ето как месеци, след като напусна този свят – майка ми ще успее да даде мартенички на дъщеря си, внучка си и зет си, предадени от ръцете на една истински мила жена. Благодаря, Даниела!